Признах, че в ореолите от злато
октомври идва с приказна каляска.
Прогонените капки дъжд от вятър,
по клони оредели ръкопляскат.
Признах, че имам съкратено име,
с което да се връщам в дъх и песен
и всички чернови са ми простими -
останали си вечно неизречени.
Признах, че храня гълъби бездомни,
които не желаят да заспиват.
Фенери светлина наливат в стомните,
а кротката ни вечер я отпива. ...