Признах
Признах, че в ореолите от злато
октомври идва с приказна каляска.
Прогонените капки дъжд от вятър,
по клони оредели ръкопляскат.
Признах, че имам съкратено име,
с което да се връщам в дъх и песен
и всички чернови са ми простими -
останали си вечно неизречени.
Признах, че храня гълъби бездомни,
които не желаят да заспиват.
Фенери светлина наливат в стомните,
а кротката ни вечер я отпива.
Признах, че тишината е безсмъртна,
когато върху миглите ти спряла,
луната кръшно сенките завърта,
а моите очи са огледало.
Признах, че остарява само времето
и още можем с теб да се обичаме.
Най-простичкото, всъщност, е най-древното,
вселените пред него коленичат.
Липсваш, Рени!
