Признание
Признание
Няма нищо по-сияйно от погалена жена
- нива в тежка суша след благодатен дъжд.
Често го забравяме, това е нашата вина
в света, по мъжки груб. Светът на мъж.
Стихът с миризма на тютюн и вино е пропит,
няма в него волност - нищо подсладено,
използвам думите, смисълът им скрит
за историята на сърцето уморено.
Младостта минава в огнен зной -
пеперуди, копнеещи за ярка светлина -
преследвахме любовта без миг покой,
безразсъдството ни бе едничката вина.
Какво ли с теб, любима, не сме преживели?
Тела, изпиващи се жадно в мрака -
всичко в любовта, всичко, само не раздели.
Денят бе светъл, в нощта какво ни чака?
Сега сме две тела, топлещи се в нощен хлад,
и любовта си има своите сезони,
преживяхме пролет, лято с порива им млад,
есента в нас , късни листопади рони.
Навън е февруарски студ. Камината си паля...
Нетърпеливо всичко ти написах в стих,
към теб ръка протягам - за да те погаля...
прости, ако очакваш друго, аз вече си простих.
© Запрян Колев All rights reserved.
