ПРИЗНАНИЕ
Нежелана. Oтхвърлена. Чужда.
Поболяла от болка и срам.
Подивяла да тичам след вятъра.
Ожадняла надежда да дам.
Хвърлям въглени право във мястото,
дето тягостно, тежко горчи.
Късам тънките нишки на нищото
и все още бодливо гори.
Заличавам очите ти, давещи.
И ликът ти разпъвам до там,
че дори да те срещна наяве,
ще позная ли нещо, не знам.
Намери я, досущ като мене.
Но дали ще обича така?
Отрежи по парче от крилете ми
и от моята светла дъга.
Дай и огъня, който намирахме,
дай и всичко и всичко признай.
За росата, която събирахме,
за мечтания, приказен рай.
За ръцете, които оплитахме,
окъснели във ранната ръж.
Разкажи и за нашите пътища,
за зеления пролетен дъжд.
Почети и от моите стихове.
Теменужно люби я с очи.
Разкажи и за всичко и тихо
целуни я, преди да заспи.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
