Знаеш ли, сърцето как боли,
а се опитвах да забравя.
Но как забравя се, кажи
очи,които ме изгарят?
И колко пъти се възпирах,
щом исках да ти се обадя.
А как да го направя, разбери,
щом чуя те ще трябва да призная!
Ако намериш сили, ти ме набери,
от мойте нищо не остана.
Поне с едно "Здравей " ме поздрави,
за да олекне бремето накрая!
© Весела Йотова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
