May 8, 2018, 12:29 PM
Признание
Знаеш ли, сърцето как боли,
а се опитвах да забравя.
Но как забравя се, кажи
очи,които ме изгарят?
И колко пъти се възпирах,
щом исках да ти се обадя.
А как да го направя, разбери,
щом чуя те ще трябва да призная!
Ако намериш сили, ти ме набери,
от мойте нищо не остана.
Поне с едно "Здравей " ме поздрави,
за да олекне бремето накрая!
© Весела Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво!
-
Никога не трябва да забравяме детското в нас,защото това ни дава щастие и наслада от малките неща😊
-
И аз като го писах се почувствах така 😁Няма нищо лошо понякога да се връща човек назад 😁Благодаря!
-
И аз, като Лиа, се пренесох в тийнеджърско време. Хареса ми, Веси!
-
Благодаря!😊
-
Хубаво...
-
Ехааа, трепети,любовни,страстни!Харесва ми, малко почувствах се отново като тийнейджърка.Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
