Признание

Poetry » Other

1.2K 3 6

Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.

Бих искал да ти бъда всичко,
за теб роден – със теб наказан.
Аз винаги съм те обичал,
не се научих да го казвам.

Такова глупаво театро.
Ще искаш ли да ти разправям
от приказката, на която
не знам началото, ни края?

Сега за нищо нямам сили.
Изпи ги някаква тревога.
Сега – децата да са живи.
Не искам повече. Не мога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

Великолепно е, Райчо!
Няма как да те сбърка човек.
Браво ти!

2019-03-20T19:15:01+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

И искаш, и можеш! Поезията ти го доказва!

2019-01-04T11:43:53+02:00
Веси_Еси (Еси)

Великолепно!

2019-01-03T18:41:02+02:00
contessa (Светла Асенова)

Каква трогателна изповед...

2019-01-03T13:43:12+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Сега за нищо нямам сили."
Разбирам... И съпреживявам.
Но от магарешкото жило
на още мед се все надявам...

2019-01-03T13:10:33+02:00