Признания
Щом пристъпиш
тихичко към мен
и в очите ми съзреш
отражението на луната -
с устните си сладки
открадни дъха ми,
и издигни ме на метри от земята!
И с превити колена,
замаяна, безмълвна,
щом на рамото ти
аз глава отпусна -
тя луната пълна
нека ти разкаже
колко нощи сме копнели
само твойте устни,
и в люлката на твойте длани
да забравим що е липса!
Колко нощи с нея
сме кръщавали звездите,
всичките, със твойто име!
Колко пъти до зори сме чакали
сянката ти отдалеч да разпознаем,
да дочуем твойте стъпки...
И все сме вярвали, и знаели,
че идеш!
Колко пъти под пухени възглавници
сме скривали сълзите -
без малко в тях да се удавим!
Колко често сме опитвали
от целувките на други
дали на твойте не приличат...
Шшштт! Туй не му признавай!
Нека да си го запазим в тайна!
Сега е тук и сме щастливи!
Ех, знам - не ти се спи
и си от вълнение препълна!
Но с воал от облак синкав се завий -
нека стане тъмно!
И скришом не надничай, драга,
че след туй ще те е срам
да си припомняш!
Нека да останем двама
само по безсъние любовно!
© Румяна Славова All rights reserved.
