Душата ми е призрачна принцеса.
Пленница в тленен замък стар.
Воините-спасители не знам къде са...
А ТЯ сама за себе си е непоносим товар.
През прозорци два високи наднича.
През пролуки две странични слухти.
Понякога рискува да тича и Обича...
Но от толкова сълзи всичко изгни!
Разхожда я тленният замък по малко,
но вътре интериорът и е непроменен.
В празник и делник... е най- жалко.
Светът е дъга, а тя на Мрака във плен.
Стражи са спомени страшни и заплетени,
с подкрепления от лепкави сладникави мечти.
И всички събития около принцесата са обречени.
Отречени копнежи, изоставени бъднини.
© Нели All rights reserved.
С обич за красотата, Нели.