Призраци! Каква нелепост,
сянка на живота тих,
един живот не ще е крепост,
ако във тях повярваш ти.
Аз вярвах някога, бях малък,
повярвах, помня сам във тях,
но и сам доплувах днес със сала,
в морето от живот и прах.
Едно море от прах преплувах,
за да избягам аз от тях,
но вечер още се страхувам,
от този синоним на страх.
© Димитър Димчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
