Feb 21, 2007, 6:10 AM

призрак

  Poetry
825 0 0

В тишината на нощта
черен призрак се прокрадва  
и се вплита в съня,
прави го студен и мрачен.

И в съня спокоен изведнъж
светкавица проблясва,
и завърта го тя
на противоположната страна.

Красиви спомени и мрачни мисли
стават цяло в безкрая,
а черния призрак не се изпарява,
той остава до края.

Обичан бе той,
бе бял и тъй чист,
но лъжите коварни и плоски
превърнаха го в черен, коварен артист.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛиЛи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...