Feb 21, 2007, 6:10 AM

призрак

  Poetry
827 0 0

В тишината на нощта
черен призрак се прокрадва  
и се вплита в съня,
прави го студен и мрачен.

И в съня спокоен изведнъж
светкавица проблясва,
и завърта го тя
на противоположната страна.

Красиви спомени и мрачни мисли
стават цяло в безкрая,
а черния призрак не се изпарява,
той остава до края.

Обичан бе той,
бе бял и тъй чист,
но лъжите коварни и плоски
превърнаха го в черен, коварен артист.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛиЛи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...