Призрак от миналото
Едни очи, видяни ненадейно
на спирката за номер шест,
припомниха ми, че не вечно
живяла съм, както живея днес.
Един познат (и никога познаван),
след толкова години срещнат там,
пренесе ме във миналото старо -
във друг живот, в предишната среда.
Живот в гимназия елитна,
с контролни трудни и уроци,
живот, във който се издигах,
ала отдавах на пороци.
Живот, във който не допусках,
че днес от него ще се крия.
Живот на плътски удоволствия,
на наркотици и на бира.
Живот,живян далеч оттука
сред хора други и различни.
Живот,донесъл ми поука,
ала накарал ме да страдам.
Живот, забравян досега,
ала припомнен за секунда...
Познатият ми махна със ръка
и като призрак в автобуса
качи се и изчезна на мига...
Редица автобуси с номер шест
се спираха и тръгваха в дъжда,
а аз стоях и мислех си за днес...
© Татяна Начкова All rights reserved.
