Пробито билетче
Аз не помня кога съм роден на боклука,
Но съдбата ми даде пробито билетче -
Полуглух, куцокрак след една злополука.
Знам, че можех да бъда за някой късметче.
Щях да мъркам доволно до мама в кревата,
Безпороден и бял, като облаче снежно.
Страшен куц котарак - малко коте в душата,
Аз не спирам да вярвам, че има надежда.
Вчера някой отново ме ритна в корема.
За бездомник бъхлив сто тояги не стигат,
Но не можех да стана и дъх да си взема.
Изведнъж... две ръце от земята ме вдигат.
Топлина, тишина и домашно креватче -
Като в приказен сън, като в чудна магия!
Но защо тази фея не спира да плаче?
Просто вече не искам да ям и да пия.
Не тъгувай, стопанке, за моето време.
Аз щастлив съм, че всичкото време е наше.
Ти не знаеш какво означаваш за мене -
Цял живот бях без дом, но умирам домашен.
/Мария Дунева/
не дословно нали - идеята... от отдавна някъде нещо подобно прочетено на чужд език... "живея бездомен - умирам домашен" - около тези думи "нарасна" цялото стихотворение