Аз не помня кога съм роден на боклука,
Но съдбата ми даде пробито билетче -
Полуглух, куцокрак след една злополука.
Знам, че можех да бъда за някой късметче.
Щях да мъркам доволно до мама в кревата,
Безпороден и бял, като облаче снежно.
Страшен куц котарак - малко коте в душата,
Аз не спирам да вярвам, че има надежда.
Вчера някой отново ме ритна в корема.
За бездомник бъхлив сто тояги не стигат,
Но не можех да стана и дъх да си взема.
Изведнъж... две ръце от земята ме вдигат. ...