Пробуждане
Имах нужда от мираж, от твойта сянка.
Ти беше моето вдъхновение.
Но сега си тук пред мен, от плът и кръв,
а аз съм чужд за собственото си творение.
Не отговаряш на митичното призвание,
с което болният ми мозък те бе определил.
Ти си просто човешко създание.
Красиво наистина, душата си не бих кривил.
След раздялата, макар че много време мина,
самият аз те бях обожествил.
За мен ти бе икона, ангел, самодива,
това пред никого не съм го крил.
Пробуждането за мен има двойно значение,
нищо, че е възможен само един път.
За човека в мен то е спасение,
но за поета - сигурна смърт!
1998г.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
