Сред светлината на заченатия във магия ден
откривам нажежен във бяло порива си нов,
изчезват сенките гротескни от нощния си плен
и лумва в пламъци избухващата в мен Любов!
Сърцето пееща е от възторг по теб авлига
и трелите ù страстно галят утринния хлад,
омаяни са синевата, дърветата и всичко живо,
Светът във мен пробужда се така прекрасно млад!