Сред светлината на заченатия във магия ден
откривам нажежен във бяло порива си нов,
изчезват сенките гротескни от нощния си плен
и лумва в пламъци избухващата в мен Любов!
Сърцето пееща е от възторг по теб авлига
и трелите ù страстно галят утринния хлад,
омаяни са синевата, дърветата и всичко живо,
Светът във мен пробужда се така прекрасно млад!
© Ангел Филипов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
