Сред светлината на заченатия във магия ден
откривам нажежен във бяло порива си нов,
изчезват сенките гротескни от нощния си плен
и лумва в пламъци избухващата в мен Любов!
Сърцето пееща е от възторг по теб авлига
и трелите ù страстно галят утринния хлад,
омаяни са синевата, дърветата и всичко живо,
Светът във мен пробужда се така прекрасно млад!
© Ангел Филипов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
