Догонват се снежинките над Жълтеш,
по рижите опашки на пазачите.
Дворовете, набръчкани от къщи,
забравиха огнивото си. Сажди
наместо керемиди ги затварят
и крият умовете им от слънцето.
Отляво планината се преражда,
простряла посребрените си гънки,
протегната през стръмните завои,
току до прага, чука за събуждане.
Пазачите, насъскани, я гонят.
Опъва планината, като струни, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up