Пробуждане в Жълтеш
Догонват се снежинките над Жълтеш,
по рижите опашки на пазачите.
Дворовете, набръчкани от къщи,
забравиха огнивото си. Сажди
наместо керемиди ги затварят
и крият умовете им от слънцето.
Отляво планината се преражда,
простряла посребрените си гънки,
протегната през стръмните завои,
току до прага, чука за събуждане.
Пазачите, насъскани, я гонят.
Опъва планината, като струни,
езиците на белите дървета –
стопаните не чакат ранен гостенин.
Прозорците не помнят. И не светят.
Пропукана е шарената стомна,
заробила вода от жива струя.
Заробват ли се бягащите капки?
Огнивото от слънцето се буди.
Наежват се към слънцето пазачите,
но острите им зъби чаткат въздух.
Езиците отдавна са запалени.
Догонват се снежинките над Жълтеш.
Притихват в планината. Като в пазва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
Здравей и от мен
