Jun 24, 2010, 1:00 PM

Процеп

  Poetry » Other
1K 0 0

"Когато не те разбират - защо тогава си сред тях?

 Сред тези, които погрешно те тълкуват, животът е толкова сив!"

 

* * * * *

След калните, лепкави следи - остана само дъжд!

В натежалите, мокри клони - приведени встрани.

Хлапето от  снимката с годините се бе превърнал в мъж!

В затвора на живота - след калните, лепкави следи, имаше сам о-

вятър, вятър и... дъжд!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...