ПРОЧЕТИ МЕ, ЛЮБОВ

Когато слънцето усмихнато изгрее,
и нов ден в небето сбъднато запее,
с безброй красиви, танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в пролетна картина,
прегръдката на влюбените ти очи,
и спомен мъртъв стават ледовете зли.
Запяват в мене весели капчуци,
долавям хор на хиляди звънци,
които ваят песен от небесни звуци,
взаимствана от нашите предци.
И тръгвам волна, дръзко устремена,
понесла слънце в двете си ръце,
да срещна теб вълшебно преродена,
в бял дъжд от бяло сбъдване.
Но се събуждам без тебе и откривам,
че това било е всъщност само сън,
и уж съня-илюзия в сълза изтривам,
а мечтата сладка не спира да горчи.
Но щом отново ме погледнеш ти,
с влюбени, усмихнати очи, снегът
на коварната,ледена зима в мен
се топи, пролет сбъдната щастливо
в сърцето ми цъфти, мечта красива
в полет бял звъни. Забравям всички
черни облаци намръщени и зли,
букет красиво щастие в дните ми вали,

вълшебен изгрев ме гали с розови лъчи,

седемцветна слънчева дъга в небето
над мен сбъднато блести, изтрива до бяло,
черното преди, и в светла радост облича

тъжните, минали, горчиви, облачни дни.