Feb 5, 2009, 9:39 AM

Продадена любов

  Poetry » Love
936 0 11

Изпепеляват вътре в мен

неизживените милувки.

Нощите са тежки, трудни,

на тъмното в браздите.

 

А имах, толкова за даване...

на мъжете, дето ме обичат.

И все си търся оправдание,

с уста, пресъхнала от жега.

 

Едно къснеещо признание,

едва отронвам със въздишка,

че излишната пресметнатост,

продаде вярата на моето "Обичам те".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...