Jan 15, 2017, 11:16 AM

"Продължение" на първата ми книга

  Poetry » Civic
721 1 0

58/ Умът ми не го възприема,

заключен сякаш с катинар,

а исках  „фарсито” да взема

за мене да е като дар.

И не пестях, добре се трудех,

защо бе тъй аз сам се чудех...

Какъв бе този гаден брак?

Не съм се смятал за глупак!

Във тия дълги две години,

за него време не пестих

и казвам сега в този стих,

аз нямах никакви причини

във този  доста дълъг срок

във нищото да правя скок!

 

 

59/ А имаме и общи думи,

 които плещим всеки ден.

Вървяли сме по общи друми...

Това бе чудно и за мен!

Над седемстотин техни думи,

като пресмятам, са в ума ми,

и в нашия езиков склад

и си ги ползвам аз от млад.

Например кажем ли „чорапи”,

персийците ще разберат,

а и във моя роден кът,

го знаят моите апапи!

Защо тогава като брат

не бях се срещнал  в този свят?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...