Професия Жена
Въздишката ти в тишината се отприщи -
не съм за тебе, не и този път!
Ти нямаш нищо да ми връщаш,
освен останките от женския ми кът!
И стъпките отекнаха безмилостно…
За тях - дъждовни капки по паветата,
за мен - съдбовен край на исканото минало,
горчиво възкресение и точка за клишетата…
А аз безмълвно се прокраднах между сенките,
жена без самоличност и цена,
поредната обсъдена нещастница в седенките:
порочна и лишена от спасителна ръка.
Когато утрото настъпи, пак ще съм напълно нова,
обсипана със блясъка на утринта и без сълзи,
усмихната, решена да разбия снощните окови
и да измъкна своето сърце, за да не го боли!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
