От облаците сякаш слезе,
обгърна ме сладка мъгла,
топъл вятър зашушна из мене,
небето ми дъжд закопня.
И усетих, че зимата всъщност е
състояние на духа,
като тъмната нощ пред разсъмване,
като воя на вълк в пустощта.
Като тежка умора, прегърбване,
като пареща рана в гръдта...
Просто трябва да вдишаме сбъдване
и веднага сме в пролетта!
© любимка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
