Mar 6, 2009, 8:04 AM

Прогрес

  Poetry » Other
1.1K 1 9

Прогрес

Прогрес технически, индустриален,
поредна крачка към пропастта,
че липсва ни прогрес морален,
забравихме какво е любовта.

Забравихме ближния да обичаме,
на падналият да подадем ръка,
забравихме,че хора се наричаме
и любов е човешката душа.

Homo homis lupus,
вълчи глад в ненаситна душа,
забравихме словата на Исус,
вълци са боговете ни сега.

Събуждат се демони стари,
спасение няма, че страшно изглупяхме
и в светлината на ярки екрани,
надежди и вяра посяхме.

Религиозен фанатизъм,
отново клади гради,
идеологичен атеизъм,
нови лагери строи.

Кръвожаден е идиотският ни прогрес
и много жертви ще му дадем,
че непукизъм посадихме днес,
но утре УЖАС ще съберем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави Алекс!
  • За съжаление трябва да се съглася с теб, Алекс - все по-малко са Човеците, поздрав за стиха и за гражданската ти позиция!
  • Всички сме НИЕ, Чинтова - ти,аз, децата ни - УЖАСЪТ е за ВСИЧКИ - ако го осмисляш!
  • Споделям това, което си написал. Техническият прогрес е обратно пропорционален на моралния, за съжаление. Питам се защо. И дали няма да ни върне отново по дърветата.
  • заковават стиховете ти, Алекс...!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...