Прогрес
Метлата ми се счупи и това е.
В домашния съвет сме аз и аз,
моторна да си купя най-накрая,
решително и твърдо дадох глас.
Пребродих магазини към дузина,
метли да искаш, в цвят и син, и бял,
погледам ги и тихичко отмина.
За моята метлица ми е жал.
А новите? Каквито са – такива,
мотори, турбо, индикатор прах,
но как ли с тях кажете се отива,
при някой змей? Ще си умре от смях.
Краката си не ги усещах вече,
въртях и суках, мислех си: Уви,
гората Тилилейска е далече,
купувам я и карай да върви.
Дойде един дървар и все се хили,
(да си помислиш – вземам го за мъж)
Дай там една, момче, че нямам сили,
да не отлитне само ти я дръж.
Прибрах се у дома с метлата синя,
но здраво място нямаше по мен,
котакът ми избяга през комина
и никакъв го няма трети ден.
Като я гледам ужас ме наляга,
в небето да се вдигна, че до днес,
красива бях – една летяща Яга,
обърка всичко вашият прогрес...
© Надежда Ангелова All rights reserved.