Проклет да е тоя ангел,
дето ти хвърли сърцето на пътя,
че аз се спънах и го намерих
и оттогава му бера грижа,
и не спя да те мисля,
е, хайде - така било писано,
чакам само другата –
да се изгуби, да те намери,
да й видя очите червени
от плач и недоспиване,
да разбера, че ще те пази,
че моята работа е свършена
и да си отдъхна, когато
я чуя да казва:
„Проклет да е тоя ангел...”
© Мадлен Аспарухова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
