За някои проклета си била,
всяко живо същество само с присъствието
си би почернила,
много си се била променила.
Неразумна злоба от тебе бликала
с необоснована ярост на всеки си
била откликвала,

изречения безтрепетно си ти била изричала и погледи разтреперващи към Вселената си била отпращала, искала си била съдбата да им се отплащала.
Странна птица си била, нелетяща,
непрекъснато плът кълвяща.
Прекалено своенравна си била,
безмилостна, може би, дори и съдистична.
Навярно никога не ще те видят грейнало оптимистична.
Слънчевите очила с кожата ти срастват и  погледът ти мъртвешки бил предупреждавал за предстоящите ти деяния.
Казват, че предпазна мярка срещу пожар били,
че всички до един в пламъка си щяла да удавиш.
А ти просто искала си да прикриеш клечката кибрит и тютюна в джоба стрит.
Дали наистина виновна си била, 
че сивотията в бездушието им
си видяла?
Че погледа ти ги отбягва, 
че нервите не могла си да сдържиш,
че не ще разкриеш как лазиш
и до колена затънала в калта
газиш.
Дали изражението ти безизразно
било е то толкова преди?
Дали някога от слабост заплакваш при спомена за миналите дни?
Пълна с история си ти!
Полярна мечка в нажежената пустиня,
скитник в имение си.
Интерес, преливащ от догадки, винаги ще има.
Към скулите ти перфектно изпъкнали,
към краката ти от немощ издъхнали,
към скулата ти с изтъркана чуплива кост.
Но само ти ще знаеш.
Може би и аз ще знам от части.
Е, казват проклета си била!