Проклета нощ
Проклета нощ, обагрена във кръв,
когато късат зли ръце цветя!
Във твоите недра щом слезе тя,
разкъса с ярост тялото ѝ лъв.
Чудовищната паст връз ней слетя,
от топла плът да вземе къса пръв.
Лъщяха зъби -- гнъс и зверска стръв!
И тежката опашка просвистя...
Но тук е ден. Онази нощ -- далечна.
Назаде няма никой да погледне,
пред нас щом бодро шества пролет вечна!
Затуй било, каквото веч било.
Днес нека слънце мрака да възседне,
и с тебе нека бъдем ний едно!
© Тошко All rights reserved.
