Проклети думи
Проклети думи
Броиш до десет, не издържаш,
гневът, отприщил се, свисти.
Опомняш се, гласът ти стърже,
а там, в гърдите ти, хрипти.
Изречени, проклети думи
бодат по-остри и от нож
и с болка врязват се в ума ти,
простенваш в пъшкащата нощ.
Но слънцето все пак изгрява,
избутва в ъгъл тъмнина
и думите по други стават,
и няма помен от вина.
Отдъхваш и в деня забързан
усмивките си не броиш,
но думите с нощта се връщат,
едва ли някога ще спиш...
... на мира те не те оставят
и също като бесове
върлуват в мислите, наказват
да търсиш в тъмното небе.
© Ани Виделова All rights reserved.
