Sep 27, 2007, 4:05 PM

Проклинам

  Poetry
771 0 1

Падах аз на колене
и със сълзи на очи
те молех да останеш ти при мен,
но от страх да не умра
заради пустата ти красота -
какво направих,
нима забравих за теб,
за мен, за любовта!!!
Сега проклинам се,
проклинам любовта,
която уби моята душа,
проклинам и теб,
защото остави ми дълбока рана
и уби любовта голяма!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...