Nov 15, 2004, 9:55 PM

Проклятие

  Poetry
1.4K 0 0

Проклятие


Нека вятърът брули косите ти!
Нека тъмен облак покрие очите ти!
Нека дъжд пороен измие мечтите ти!
Нека!..
Нека душата ти бъде празна!
Нека мигът стaне вечност!
Нека бъде тъмнина
и нека в нея потънеш ти!
Нека мракът обгърне сърцетоти
и нека я претопи!

На всеки който мисли че го заслужава и на някoй с любов в сърцето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...