Ден за ден живея в мисли опетнен, има нещо,
усещам как раздира вътре в мен.
Болката добре познавам аз, като понятие,
над сърцето ми виси проклятие.
При вида на блясъка в очите,
усещам тежестта в гърдите.
При усета на аромата,
усещам болката в стомаха.
Не искам, не искам това да е така,
но животът поднася ми тъга.
Поднася без да пита, сърцето ми с дните си отлита.
Лети ли то, лети, към недостижими висоти, ...