Проклятие като съдба
Обичах, обичах - уморих се.
Отричах, отричах - примирих се.
Заставам пред собствената си тъга.
Заставам - знам, че вече съм сама.
Страх ме е - душата е в сълзи.
Страх ме е - сърцето ме боли.
Нямам щастие, ни светли дни.
Нямам ни любов, ни някакви мечти.
За бъдещето си не смея да помисля.
Бъдещето си не смея да поискам.
Ненужно ми е, празно, непотребно -
мразя го и го отричам, за мен е просто вредно.
Аз искам в своето безвремие да бъда,
там съм себе си, не друга.
Приемам своето проклятие като съдба.
Приемам самотата си, за да не съм сама.
© Антоанета Георгиева All rights reserved.
