Прокудени
Българийо, боли ме за гнева ми!
Затуй, че те обичам ме боли!
Защо прокуди надалеч рода ми,
зад чужди океани и земи?!
Чедата ми – те вечно ще копнеят
за хубостта на твоите гори,
немили и недраги ще изтлеят
без майка, без баща и без сестри!
И внуците ми не говорят вече
„език свещен на моите деди“,
а българският корен е обречен
пречупен, вечно в Ада да гори!
Виновна си, Българийо! Виновна!
Откърми кукувици твойта гръд,
а най-добрите си чеда пропъди
да скитат по света без род и път!
За чифт цървули – даже не жълтици,
нахрани хищници с безценна стръв,
продаде родни братя и сестрици,
превърна във вода свещена кръв!
Затуй се кичиш днес с венци от хули
и тропаш по заключени врати,
затуй си носиш старите цървули –
кой на такава майка ще прости?!
© Ваня Иванова All rights reserved.
