Apr 5, 2010, 12:30 AM

Пролет

  Poetry » Other
600 0 0

Когато ти откъснеш цвете - радост,

сладострастен мирис на блаженство. 

Откъснатото цвете - смърт

и горък спомен от нещастно детство.

 

Убий живот, за да

се радваш, зарадвай

другия с убийство,

с длето на скулптор

върху пясък, с вкус на пръст

и с мирис на блаженство.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Младенов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...