Отмина зимата тъй бяла,
засмяно утрото блести,
цветята пеят свойта серенада,
лале червено тихичко шепти,
че пролет е дошла засмяна
във свойта прелестна премяна,
а птичките си пеят песента,
че нов живот настава.
Поточето игриво заигра,
посреща с радост пролетта,
че тя рисува с багрите гори,
поля, ливади и мечти.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ,Евгени!На всички желая много усмивки!