Пролет
Надигна се леко Земята
и щедро целуна Небето.
С топли шепи пое топлината
и свидно я пръсна по свойта коса -
житните класове.
Погледна с очите си сини - реките,
изми ги с два облака бели -
да бъдат и буйни, и чисти.
За своята тънка снага
оплете колан от гори.
Свали тежката зимна премяна
и пролетна риза облече.
Огледа се в небосвода син,
помаха с длан на Слънцето горещо,
усмихна се и пръсна хиляди цветчета
по пролетните си одежди!
© Сашка Нешева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
