4 мар. 2009 г., 16:53

Пролет

1K 0 10

Пролет 

 

Надигна се леко Земята

и щедро целуна Небето.

С топли шепи пое топлината

и свидно я пръсна по свойта коса -

житните класове.

Погледна с очите си сини - реките,

изми ги с два облака бели -

да бъдат и буйни, и чисти.

За своята тънка снага

оплете колан от гори.

Свали тежката зимна премяна

и пролетна риза облече.

Огледа се в небосвода син,

помаха с длан на Слънцето горещо,

усмихна се и пръсна хиляди цветчета

по пролетните си одежди!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сашка Нешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...