За всички радост пролетта е,
тук всеки българин я знае.
С живот ни тя дарява,
сърцата завладява!
Пристигна тя с надежда и вълнение,
дойде при нас със закъснение.
Дървета и треви раззелени,
страната ни разхубави!
О, Пролет, ти си тъй прекрасна,
не виждаш ли, че аз пораснах!
И станах умна и добра,
чрез твойта нежна красота!
© Йоана Георгиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
