Пролет
Ще ме погалиш с топлите си длани.
Дъхът ти влажен пак ще вкуся.
В зеленият ти устрем ще се впусна
и ще отдъхна в свежестта на утрото.
О, пролет е! Отварят се във мене,
една след друга пъпките уханни,
във дълбините на душата ми стаени
и устремени в слънцето сияйно.
О, пролет е! И ледовете с грохот
се сгромолясват титанично в тишината.
Капчук отмерва ритъм кротък,
в симфонията звънка на живота.
О пролет е! И даже
когато студът безмилостно се връща.
Във тъмнината зимна, знаеш:
Пролет е могъща!
И всяка друга сила тук е мимолетна
и губи своята сурова същност!
© Светла Нейкова All rights reserved.
Хареса ми!