Ще ме погалиш с топлите си длани.
Дъхът ти влажен пак ще вкуся.
В зеленият ти устрем ще се впусна
и ще отдъхна в свежестта на утрото.
О, пролет е! Отварят се във мене,
една след друга пъпките уханни,
във дълбините на душата ми стаени
и устремени в слънцето сияйно.
О, пролет е! И ледовете с грохот
се сгромолясват титанично в тишината.
Капчук отмерва ритъм кротък,
в симфонията звънка на живота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up