Пролет

  П Р О Л Е Т

Щом разлисти се гората,

цъфнаха навън цветята,

грейна Слънчо в  небето,

Пролетта е тука  - ето.

Всичко живо се раздвижи,

тъй щастливи и безгрижни,

животинките в гората,

радостни са от благата.

Рано стана отзарана,

черна рошава Мецана,

търка сънени очички,

а навън жужат пчелички.

Зад скала кума Лисана

дебне пиленце да хване,

за лисичетата малки,

пухкави като къделки.

От зелената тревичка

пасе милата сърничка,

а до нея млад елен,

със рогца, напет левент.

Катерички рунтавелки,

две сестрички хубавелки,

сладко желъдчета хрупат,

по коремчето се тупат.

Зайо-байо дългоушко,

бързоногият Сивушко,

скрит зад стара суха драка,

свойта майка зайка чака.

Ежко-бежко таралежко,

по земята стъпва тежко,

на иглите по гърба

носи своята храна.

На високо в стари бук,

чука там със своя чук,

пъстрокрилият кълвач,

във гората пръв викач.

С бяла шапчица Гъбарко

иска да порастне малко,

да наднича през тревата

що ли става във гората.

Щурчо на трънка бодлива,

опъва струни, песен извива,

под листо калинка се гуши

и в захлас Щурчо слуша.

Сред листенца и треви,

бавно, бавно там пълзи

под разцъфнала жълтурка,

охльюв на гърба с къщурка.

Хайде хопа, скок-подскок,

във планинския поток

скача жаба-кекерица -

най-голямата певица.

Над реката клони свежда

и доволно се оглежда

крехка, плачеща върбичка,

че накичена е с птички.

На зелено клонче тънко

някой пее песен звънка,

нависоко скрил се славей

най-прекрасна песен пей.

Във небе от синя свила,

тъй изящен танц извила,

с пируети за почуда,

там танцува пеперуда.

Тъй със своите задачи

всеки нейде е закрачил,

а пък мъничката Кети

дипли шарени букети,

с панделка ще ги завърже,

към дома ще тича бързо

и със радост най-голяма

ще ги подари на мама.