Пролет е
Вечим пролет е, Цръвулска,
все пòлье е зелено,
на дечурлята бузите, цръвени,
край рекуто, трèва избуяла,
лобудата дива и тук-там коприву,
Цило запретнал рукаве,
ниву гу чека изпръънала,
Цилувица пасуль че сади,
е... и компиро собрала,
товари ги на мулето с дисаги.
Цило крàци запреплита,
де да дене свойо мръзел,
и душата, клета свита,
кЪ на ниву да завръже.
По кафета наседали,
мòми лични и ергèне,
он отажда на копанье,
от булята... нема спасение.
Целу зиму с брЪдучето,
винце руйно и райкица,
са... ей, ока го польèто,
тежи, пустата мутика!
Кмету ужким, трактур убеща,
Цило тракторис да прави,
ма така, с обещанието остана,
сичко, предизборно забовари!
У селото, новата невеста,
на левент Гориня пристанУша,
и она грЪнци мести,
у мъзуту, Горин све е пресУшил.
Що, дек с метлу субере,
и ут комшии че изпроси,
цръвулите си че издèре,
ма домò Горинов, на плещи че изнòси.
Па на есен, кога тикви зажлЪтеят
от нивята със каруци,
че превози, все що с Гориня засеят,
в тою дом, че дочекат и внуци!
Така пролет у Цръвулци,
подлудила е главите,
тука кръпат се улуци,
тамо точат се мутики.
Речник:
пасуль - фасул
ока - вика
све - всичко
грънци - гърнета
бръдучето - бъклицата
© Татяна All rights reserved.
