Пролет идва
хванал съм муха,
душата й е в нея... определено,
коремчето й е ярко зелено,
слънцето напече,
дим се издигна над мокрото ми елече.
Почти ослепях от маранята.
Скубя боб,
оплел ми се краката.
© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.
© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.
/ стихо! Хареса ми!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...