Пролет идва
хванал съм муха,
душата й е в нея... определено,
коремчето й е ярко зелено,
слънцето напече,
дим се издигна над мокрото ми елече.
Почти ослепях от маранята.
Скубя боб,
оплел ми се краката.
© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.
© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.
/ стихо! Хареса ми!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...