Пролет идва
хванал съм муха,
душата й е в нея... определено,
коремчето й е ярко зелено,
слънцето напече,
дим се издигна над мокрото ми елече.
Почти ослепях от маранята.
Скубя боб,
оплел ми се краката.
© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.
© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.
/ стихо! Хареса ми!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...