Пролет – Лято – Есен – Зима

Пролет. Началото. Първа свежест. Ново запознанство.

- Здравей! Познаваме ли се? Не?!

Нека се запознаем. Името ми е Ангел.

- Вяра, приятно ми е. Ама Вие наистина сте...

- Какво, какво наистина!?

- Ангел...

Лято. Продължение. Втора свежест. Жега.

- Вяра, много ми е приятно. Вие наистина сте Ангел...

- Вие тук отдавна ли сте, Вяра?

- Цял живот. Това е моят магазин, моят свят, моята работа...

- Забравете работата, Вяра, тя нама да избяга!

- А кое може да избяга?

- Животът!

Есен. Отново ти. Третото. Десерта. Меко слънчице.

- Ангеле, пак ли си ти!?

- Не пак, а отново...

- Аз пък не знаех, че ангелите могат да са груби...

- Аз пък не знаех, че любовта е ежедневие...

- Аз пък не знаех, че ще се върнеш...

- Аз пък не знаех, че ще бъдеш пак тук...

- Аз пък винаги съм тук...

Аз пък, аз пък... Целувка.

Зима. Студ. Четвърто. Към край, към раздяла. Студ.

- Остави ме, махни се! Защо се появи в моя живот!?

Кой, кой ти даде това право?? Браво! Нямам нищо останало

от теб! Безумец! Запомни, това е краят!!

Ти никога не си ме обичал!!!

Пролет. Отново начало. Пак свежест. Старо запознанство.

- Знаех си, че ще дойдеш. Мой Ангел...

- Аз пък не...

- Аз исках, чаках, че ще дойдеш!

- Аз също...

Лято. Отново жега. Отново, отново, отново...

- Е стига, моля те! Откъде тази ревност? Престани!

- Не, няма да престана. Вече знам: ти си ангел не само за мен,

не само мой...

- А ти, Вяра, си само моя, моя единствена вяра!

- Край Ангеле. Сега вече наистина всичко е свършено.

Есен. Пустота. Безмълвие. Безшумност.

Мислите й: "Защо? Защо? Кога, кога? Ела, ела..."

Неговите мисли: "Къде, къде ще я намеря!?

Този път наистина ще я намеря, но къде??"

Зима. Ярък ден. Мраз и светлина. Сняг, блести...

- Здравей! Познаваме ли се? Не!? Нека се запознаем.

Името ми е...

— От романа "АБОГ изкусственната Вера".