Малко е късно за пролет
а ето, в разгара на лятото
тя бавно в мене пристъпва
безшумно разтваря криле...
игриво косите подръпва...
с целувка от сън ме разбужда...
като тръпка по мене пролазва...
Като тропот на конски копита,
прашен облак, по път без посока
летен зной, лятна буря с градушка,
и светкавица пореща мрака...
Пролетта с тихи стъпки се връща....