Над мене гълъб прелетя,
а в човката му – цвят на смирна
поръси сладка благодат
за пролет слънчева и мирна.
И гълъба в ръце поех,
държах го като дар небесен.
Ти, който пратил си ми вест,
и с грижа върху мен надвесен,
творецо, обич и поклон
пред силата ти всемогъща.
От своя слънчев небосклон
земята цялата прегръщаш.
Събудени за нов живот,
цветя и птици пеят песен.
Благословени сте с любов.
Христос за радост днес воскресе!
© Слави Тодоров All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
