Тихи акорди валят по перваза,
звуци напомнят за ласкав капчук.
Стапят се в миг и любов, и омрази,
литвам нанякъде, няма ме тук.
Носят се бухнали пролети с вятъра,
ангели свирят мелодия дивна,
будят заспалата древност. Земята ни
бавно попива я. Никне коприва.
Пеят дървесни литании буките,
свети зелен на поляните погледът.
Сякаш девойка, зората почука ми
с лъч, по сънливия още прозорец. ...