Пролетна умора
Пролетна умора
Изтърколи се слънцето на хоризонта,
една усмивка ни изпрати и намигна,
земята вдигна се на пръсти и го стигна
и бързо към небето го повдигна.
От пролетна умора сме отнесени,
от бялото на зимата боядисани
и втурнахме се пак да търсим истини,
на цъфналите дървеса провесени.
От дългата ли зима сме замръзнали,
или тъгата в нас намери почва,
а пролетта едва сега започва,
нахлува в делниците ни забързани.
За пролетното равноденствие жадуващи,
изплакахме си болките в очите,
над нас потрепват пролетно звездите,
за хладно пълнолуние бленуващи.
© Дорика Цачева All rights reserved.
