May 4, 2020, 1:35 AM  

Пролетна умора

  Poetry » Love
1.1K 1 2

Уморих се да преследвам призрак...
Призрака на "ние" с "може би" отпред
Уморих се да се стискам да не питам
Ако днес ме искаш, дали утре още ще

 

Уморих се от напразната надежда
Подхвърляна без намерение дори
Уморих се да я дъфча като стара дъфка
Както улично псе глозга кокала си

 

Уморих се от нежните ласки
Със смисъл без време от теб покосен
Уморих се от сладките сказки
Отекващи мъртво в духа осквернен

 

Уморих се да сменяме маски

и роли в сценарий по грешка написан
Уморих се, 
А ти? 
Не се ли умори? 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доротея All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...