Надничат във очите ми мечтите.
Дошли със вятъра от вечността.
Танцуват своя танц в очакване,
да се прегърнат с капките в дъжда.
Магията на новото прераждане
прелива в крехките им стъбълца.
Дъждът, облякъл ги за сбъдване,
рисува по стъклата свойте чудеса.
С ухание на пролет теменужена
попиват с обичта си в моята душа.
И славейчето във сърцето ми подема
щастлива песен с целувката на любовта.
© Таня Кирилова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
