Mar 18, 2008, 10:56 AM

Пролетно

  Poetry » Other
1.2K 0 25
На Мая,
вдъхновителката


Окапаха последните висулки
и лъсна керемиденото мръсно.
Стопеното потече в гъсти струйки
и търсеше канал. За да задръства.

Пробиха цветовете през калта.
Зачакаха дъждовното прииждане.
Болезнено настъпва пролетта.
С осанката на сянка пред зазиждане.

Задуха вятър, топлият южняк.
Заплакаха върбите предразлистено.
Че птиците пристигнаха. И пак
настъпва пролет. Върху неизчистено.

Поникнаха тревите. След дъга
над гнилите човешки отпечатъци.
Подгизналите в зимен сън гнезда
разпадаха се гладно. Без остатъци.

И стана топло. Тихо. Без зора.
Уханно - на цветя и на хормони.
Донесе ни надежди пролетта...
А щъркелите - мъртви ембриони.

--
18.03.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пак съм тук... с друг прочит. Защо очакваме пролетта, сякаш тя ще промени всичко от раз? Какво като дойде? Мръсното е навсякъде... и си остава.
  • Абе откъде се появи толкова талантлив и удивляващ?!Разкажи нещо повече за себе си!
  • Уважавам интелигентната поезия!!!
    А твоята е точно такава - мъдра и интелигентна!
    Поздрави!
    Благодаря ти, макар и със закъснение!
  • Хармонично е поздрави
  • ХХхХХхХхХХхХ :>

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...