Mar 18, 2008, 10:56 AM

Пролетно

  Poetry » Other
1.2K 0 25
На Мая,
вдъхновителката


Окапаха последните висулки
и лъсна керемиденото мръсно.
Стопеното потече в гъсти струйки
и търсеше канал. За да задръства.

Пробиха цветовете през калта.
Зачакаха дъждовното прииждане.
Болезнено настъпва пролетта.
С осанката на сянка пред зазиждане.

Задуха вятър, топлият южняк.
Заплакаха върбите предразлистено.
Че птиците пристигнаха. И пак
настъпва пролет. Върху неизчистено.

Поникнаха тревите. След дъга
над гнилите човешки отпечатъци.
Подгизналите в зимен сън гнезда
разпадаха се гладно. Без остатъци.

И стана топло. Тихо. Без зора.
Уханно - на цветя и на хормони.
Донесе ни надежди пролетта...
А щъркелите - мъртви ембриони.

--
18.03.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пак съм тук... с друг прочит. Защо очакваме пролетта, сякаш тя ще промени всичко от раз? Какво като дойде? Мръсното е навсякъде... и си остава.
  • Абе откъде се появи толкова талантлив и удивляващ?!Разкажи нещо повече за себе си!
  • Уважавам интелигентната поезия!!!
    А твоята е точно такава - мъдра и интелигентна!
    Поздрави!
    Благодаря ти, макар и със закъснение!
  • Хармонично е поздрави
  • ХХхХХхХхХХхХ :>

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...