Пролетно
Слънчице мое, огряло простора,
с нежна прегръдка стопляш деня!
Суетят се край мене забързани хора,
не виждат как цъфва навън Пролетта!
И звънкият славей деня ни оглася,
докосва със звуците нежни цветя!
А щъркелът клони в гнездото отнася,
лястовиците намират отново дома!
Изпълва се с вяра, с надежда душата,
че повече обич ще има в света!
И песен край нас ще смени тишината,
в очите на всички ще грей Светлина!!!
Колко ми се иска да вярвам, че ще дойдат по-добри дни за всички ни!!!
© Валентина Харизанова All rights reserved.
